Love to quote: 7 ЛЮБОВНИ цитата за един романтичен ден

14-ти февруари най-накаря дойде! Защо го чакаме толкова много обаче, е въпрос, на който никой не може да отговори...

14-ти февруари най-накрая дойде! Защо го чакаме толкова много обаче, е въпрос, на който никой не може да отговори. Както и на това трябва ли да празнуваме любовта си само един ден в годината? 

Всеки би казал, че не трябва и, че ако си влюбен, не е нужен ден, в който да засвидетелстваш обичта си към човека до теб, просто, защото го правиш постоянно. Е, и да, и не! Разбира се, че това е само дата, но дали заради вълнението от това, че я чакаш, дали заради традицията, или защото е ден, в който всички дават воля на чувствата си и въздухът сякаш се изпълва с безброй летящи сърца, колкото и сладникаво да звучи това, 14 февруари си остава най-чаканият ден в годината. 

И точно поради тази причина, и, защото сме влюбени, разбира се, се заровихме в страниците на няколко любовни романа, от които вадим най-хубавите цитати, описващи любовта такава, каквато е. Вдъхновихме се и признаваме си, можем да четем цял ден, но все пак романтичната вечеря няма да се направи сама. 

"Неукротима любов" - Дж.Р. Уорд

"Любовта, даде си сметка, беше като камите, които изработваше в пещта си.

  “Защо те обичам толкова много, а ти толкова малко мене? Като човешка сълза във вълната, като обло камъче в планината. Като път до пропастта, като вулкан до огъня на номадите, Като църква до Бога. Обичам те толкова много, а ти толкова малко мене. Като затворник през лятото, аз съм твоят затворник през лятото. Като иконата на святото, ти си моята икона на святото. Там, където свършват зад ъгъла всички религии, започваш ти. Защо те обичам толкова много? Ти си черешовите небеса, взрив на нарциси, алабастров дъжд, канелен пясък, крясък на шарена птица, очите на бъдещо момче, препълнени с блясък и ухание . Светлината и стената, а между тях живите и останалите. Ти си нова надежда за вечно обичане, ти си прекрасното и необяснимо привличане между непознати ангели в залива на „Утре“. Аз съм обичта, обикновената, ти си величието на една малка мечта, ти си надолу по реката, надолу по реката. Зеленото петно в градината на Дявола, надолу по реката. Защо те обичам толкова много? Като книжна лодка, с написаното на нея стихотворение, отиващо към нетлението, като зрънце слънце към затъмнението. Като дъжд в реката, като длъжник пред олтара, като шепа пръст на земята, като жълта пчела в небесата, като кама в ръката на Господ и изгубен ключ сред нещата, без смисъл и толкова просто като малко момиче, като халка от верига. Не ти ли стига толкова много да те обичам, а ти мене толкова малко? Не ти ли стига да те обичам, като сън преди вечност и молба без колене. Толкова много да те обичам, а ти толкова малко мене?”